Жан-Люк Годар е един от основателите на движението на „френската нова вълна“ в киното. Филмите му често засягат актуални за времето си философски и политически теми. Филмите му са радикални и като стил и като идеи. Дори и днес, творбите излезли от фотоапарата на този режисьор остават авангардни. Вечен бунтар, естет и интелектуалец, това е Жан-Люк Годар.

Роден е в Париж на 3 декември 1930 година. Второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е била наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. Завършва начално училище и гимназия в Нион, Швейцария, а през 1948 година родителите му се развеждат и той се връща в Париж. През 1949 г. учи етнология в Сорбоната, Париж. Това е и времето, по което се запознава с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. През 1950 г. създава станалия известен „Gazette de cinéma“, от който публикува пет броя между май и ноември същата година.

Като един от основоположниците на френската нова вълна, Годар е склонен да експериментира в своите филми. Един от основните принципи на ранната му кариера е винаги да използва обратните методи на общоприетите до този момент. Където негов съвременник би рязал лентата, той премества камерата, където биха я преместили, той реже. Ако до онзи момент е имало ясна граница между публиката и сюжета, то героите на Годар нерядко директно говорят на публиката. Киното му често засяга оспорвани политически и философски въпроси, като марксистките възгледи на режисьора често влияят на идеите изразени в лентата.